Съпругът и попът лично избирали кой ще отиде с яловата булка под росена на Спасовден

Избраният нямал право да откаже

На Възнесение болните трябва да легнат на росенова поляна или да сложат до възглавницата си китка росен

В народния календар Спасовден е свързан още с душите на мъртвите

Тази година на 2 юни Православната църква чества Възнесение Господне. Празникът е подвижен, отбелязва се четиридесет дни след Великден и се пада в четвъртия ден от седмицата. Народът го нарича Спасовден.

Според християнските книги след възкресението си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.

В народния календар Спасовден е свързан с душите на мъртвите. На самия ден няма никакви особени обичаи, но вечерта преди него е свързана с много стари поверения и с така нареченото „ходене на росен”. Старите българи вярвали, че на 40-ия ден от Великден идват и самодивите излизат по тъмна доба, берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен за здраве. Вярва се, че с растението може да се лекува, а на този ден то има най-голяма сила. Затова, разказва поверието, болните трябва да легнат на росенова поляна или да сложат до възглавницата си китка росен. Преспиват до билката с постлана бяла кърпа и паница вода край себе си. Ако сутринта върху кърпата или водата има зелен лист/трева, това е знак, че болният ще оздравее.

С такава китка трябва да спи и яловата жена, тъй като според народните вярвания в нощта срещу Спасовден може да се излекува и безплодие. Този ритуал имал много специфични правила. Самият съпругът, в чието семейство нямало рожба вече над 3 години, трябвало сам да поиска извършването ум. Той и свещеникът избирали мъж, който да участва в ритуала. А избраният нямал право да откаже.

Яловата жена трябва да „познае“ избрания под растението росен. Булката и придружителият й тръгвали към мястото малко преди полунощ. По пътя те казвала наум молитви и нямали право да си говорят. На мястото жената поставяла върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапвали, отпивали и започвали да се „борят“ срещу безплодието под росена. Около полунощ те трябвало да легнат под храста и да се познаят пак в пълно мълчание, а до главите им стояла икона.

Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябвало да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад.

Дедите ни вярвали, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.

Спасовден е и професионалния празник на шофьорите.

Източник: Капана.бг